Fund for Wild Flora and Fauna

Белоглавият лешояд отново е част от фауната на Стара планина и Пирин, след 60-годишно отсъствие

11 малки излюпени във Врачански Балкан, Източна Стара планина и Кресненския пролом увеличават националната популацията на вида с 25% и заеманата площ с 200%.

През 2016г. България отбелязва значителен принос за опазване на европейското природно наследство. Това става, след като през тази година общо 11 малки на белоглав лешояд – един от редките видове в Европа бяха излюпени в дивата природа в Кресненския пролом/Пирин и Стара Планина. Успехът е плод на дългогодишни усилия на екипите на Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ), Зелени Балкани, и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП), които работят вече над 15 години за възстановяването на вида в Стара планина и Пирин. Малките лешоядчета ще имат кръстници от 8 европейски страни, а посланиците на 4 държави ще получат почетни грамоти.

Защо е важно събитието?
В югозападна България , това са първите малки на вида от както той е изчезнал от района преди повече от половин век.
През 2015г. се излюпи първото успешно отгледано малко на белоглав лешояд в Стара планина за повече от 60 години насам. То беше постижение на проекта във Врачански Балкан и беше кръстено Мишел на френския природозащитник Мишел Терас, който първи разработва програма за подобно възстановяване на белоглавия лешояд във Франция още в началото на 1980-те. През 2016г., вече имаме 5 успешно отгледани малки в Източна Стара планина (Сливен/Котел), 4 във Врачански Балкан и 2 в Кресненския пролом/Пирин. С това считаме видът за успешно възстановен в Стара планина и Пирин. Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация (в Източни Родопи) броят на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200%.

Това е огромен природозащитен успех, който е сравним само с подобна прогарам във Франция изпълнена през 1980-те и е уникален за Източна Европа. Лешоядите предлагат изключително важна екосистемна услуга, като унищожават труповете на селскостопанските животни, и почистват планинските пасища. В предвид кризата с екарисажите в България и затрудненията със събирането и унищожаването на труповете на селскостопански животни от ферми и калници, във възстановяването на лешоядите има потенциал за намиране на решение на този проблем по икономически рентабилен и природосъобразен начин.

Кои са кръстниците на младите лешояди?

Кръстници на малките белоглави лешояди от Кресненския пролом/Пирин, Врачански Балкан и Източна Стара планина (Сливен/Котел) ще станат 11 именити природозащитници от 8 страни, които имат значителен принос за опазване на лешоядите в България. Сред тях са:
– Мишел Терас – Фондацията за опазване на лешоядите, Франция
– Волфганг Фремут – Франкфуртското зоологическо дружество, Германия
– Хуан-Хосе Сенчез – Фондацията за опазване на черния лешояд, Испания
– Евелин Тевес – Фондацията за опазване на черния лешояд, Австрия
– Жозе Тавареш – Фондацията за опазване на лешоядите, Португалия
– Йован Андевски – Фондацията за опазване на лешоядите, Македония
– Алваро Каминя – Испания
– Николай Ненчев – ПП „Врачнаски Балкан”, България
– Пиер Гай – Биопарк Де Доуе, Франция
– Ернесто Алварес – Фондация ГРЕФА, Испания
– Маргарете Ротмайер – Приятели на Зоопарк Виена, Австрия

Всички кръстници ще получат почетни грамоти, като признание за приноса си към завръщането на вида в България и на Балканите. Почетни грамоти ще бъдат връчени също така на посланиците на Испания, Австрия, Франция, Германия и Европейския съюз, за приноса на страните им към възстановането на вида в България.

Допълнителна информация

В Европа извън Иберийския полуостров гнездят под 1000 двойки на белоглав лешояд на изолирани места, като в много страни популацията му е изчезнала. Уникалната екологична роля на лешоядите като „санитари в природата“ мобилизира усилията на природозащитниците и в редица страни като Франция и Италия се реализират програми за възстановяването на вида от райони в които е изчезнал. Работата на Балканите е част от Балкански план за опазване на лешоядите, осъществяван координирано във всички страни на Полуострова, плод на мащабно международно сътрудничество.

До първата половина на ХХ век видът е често срещан във всички части на страната, като гнезди дори на скалите на Калиакра. В средата на същия век поради избиване и използване на отрови, намалява и през 1971 е обявен за изчезнал от страната. През 1978 в Източни Родопи бива открита малка самовъзстановила се колония от 28 птици и 1-2 гнездещи двойки. В следсвие на активни природозащитни дейности през 2015 популацията на вида достига 75 двойки. До 2010 година, в България белоглавият лешояд гнезди само в Източни Родопи по долината на река Арда.

Програмата за завръщането на вида в Стара Планина и Кресненскияпролом/Пирин, продължава вече повече над 10 години, но най-интензиваната фаза започва през 2010 с усилията на трите оганизации и с подкрепата на международни донори като Франкфуртското Зоологическо Дружество, Германската агенция за опазване на околнта среда, Програма ЛАЙФ на ЕС и частни донори, като Приятелите на Зоопарк Виена (Австрия) и Биопарк Де Доуе (Франция), Фондацията за опазване на лешоядите и регионалните правителства на Андалусия, Кастиля и Леон и Екстремадура в Испания.